May 31, 2019, 10:35 AM  

Не съм те докосвал и с цвете дори V и VI

852 7 8

                           V

 

Не съм те аз докосвал дори със стръкче цвете,

от обич, за прегръдка разтварях си ръцете.

В живота ни съвместен не съм изневерявал...

И лошите ти думи с любов съм опрощавал.

 

И питам се защо ли настъпи в теб промяна:

"Не те обичам вече – извика тя в закана. –

Ни тука на земята, ни горе на небето."

От тези тежки думи прониза ме в сърцето!

 

Книжарницата твоя не знам защо сънувам...

От сънища кошмарни аз много се страхувам...

Дали пък тука не е незнайна тайна скрита...

съзнанието мое опитва да разплита!

 

Сънувам я разбита, с прозорци потрошени...

Какво ли означават ревизии, промени!

И тъй като за нея случайно дума стана –

днес тя е магазин за хляб, масло, сметана...

 

Животът ми във брака отмина безвъзвратно.

Не мога да го върна пак времето обратно...

и твоята пътека обрасна със тревата...

днес твоя дух витае далече в необята..

                       *    *    *

Задържах те пленена край мене на Земята,

но днес освободена на теб ти е душата.

По новата пътека пътуваш невидима –

избра си я самичка. На добър час, любима!

 

                          VI

 

Свободна от окови и моята душа е...

Днес пътищата нови за мене Бог чертае.

Годините отлитат... и време не остава...

сърцето те не питат – съдбата тук решава.

 

Робувах безразсъдно на ревност, на вината...

Към Истина и Правда ме води свободата...

С такива Божи дари, с жената от мечтите –

към щастие и радост ми сочат път звездите!

 

                     Край

                      

25 март 2013,

23,45 часът, Понеделник

Ред.: 17,10 ч., 30 май 2019

 

("Любов, любов" – 1 т. на "Влюбените

птици летят по две")

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванъ Митовъ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Към твоя коментар едва ли може да добавя нещо ново! Изчерпателен е. Съдържа в себе си отговора на многото "защо". Човек е отговорен за своята съдба. Допуснатите грешки във взаимоотношенията човешки, за прозорливия, често, могат да превърнат поражението в триумф.
    Когато човек играе своята пиеса на живо, без да има достъп до сценария,който се намира на друго място, напразно се опитва да налучка посоката на действието и се оплита в собствените си мрежи. Завърши ли пиесата, не винаги намира къде точно е допуснал грешка. За страничен човек е по лесно да я види. Обикновено нещата остават скрити, защото, човек не вижда сигналите, които му се дават. Така може би е по-добре за него. Разкритията причиняват по-голяма болка. По-добре е злото да спи под камък!! В същото време, анонимността е причина за много човешки трагедии. За съжаление в този сайт тя също е на особена почит... И често не знаеш кой ти е приятел и кой враг!
    Благодаря, Пепи, за коментара и за добавката в люби".
  • От чуждите вини най-боли,
    и не защото някой си те нарани,
    а защото сам допуснал си
    да ти го причини...

    Любовта е приказка за двама,
    участва ли само единият -
    нея просто я няма...
  • Благодаря ти, Ирина, за коментара! Очаквах го. Ти си единствената, която се обади днес! Понякога съжалявам, че си разголвам душата пред вас! А да държиш в себе си лошото, е още по-тежко. Когато човек се придържа към реалността каквато е била, рискува творбите му да минат незабелязано, тъй като са лишени от метафори и виртуозни обрати на речта.В същото време са лесни на запомняне от този, който има сродна съдба! Затова им дадох песенен ритъм. Желая ти здраве и спокоен живот!
  • До сега все съм мислела,че мъжете не могат така да обичат и страдат особено....Затова казват "много хубаво,не е на хубаво"...Само,че при тая голяма любов,защо е казала тая тежка дума?...Защото пак "лоша рана зараства,но лоша дума не се забравя.."Но ти си добър човек,Иване и продължаваш да страдаш.
  • Благодаря за коментарите към последните части на "Не съм те докосвал и с цвете дори? Благодаря и на тези, добавили в "любими" На всички – здраве и творчески успехи!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...