Не съм утеха
Аз няма да съм твоята утеха,
утеха хрисима била съм неведнъж.
Облякоха ме в рицарски доспехи,
лекувах раните си като мъж.
Не паднах никога, държах се героично
и чужди грехове безропотно поех.
Душата ми, по принцип деспотична
за вас смили се нелогично... И не кле.
Не съм утеха, цялата живец съм,
препусках по полето див жребец,
копитата ми тътнат симфонично,
недосегаема за вражески свинец.
От битка в битка скрипна ми душата,
макар, че гривата свободно ми се вя,
но спъне ли те близък твой приятел
като крадец прикрит, а влязъл през врата...
Ще го прегазя, даже без молитва -
как исках да съм чувствена жена...
Не съм утеха и не съм чуплива,
животът ми оказа се война.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
