Не съм за тук

15 сент. 2022 г., 07:56

Поэзия

282 1 2

Не съм за тук

Прогнила е земята от лъжи и жлъч.
И небесата се раздират, не издържат.
Как бедни страдат, а пълнят джоб
лъжливите, които до коляно се продават.

И пълнят гуши, сметки и софри,
а някъде дете за мляко плаче.
Те недоимък не познават, но нали
за всеки после е земята на парче.

И метърът на два побира всеки.
И пръст се сипе да покрие сянка.
Огрява слънцето навсякъде, нали.
И дъжд, и сняг вали под всяха стряха.

Керпичен дом или палат е все едно,
щом краят е за всекиму еднакъв.
Но спрете я земята, моля ви!
Не искам да живея на земя от кръв облята!

Не съм за тук, и дрехата е тясна.
Не се прибирам в тази грешна роля.
Душата ми жадува шир, и устремена
не се побира в дреха по не воля.

tanq_mezeva (Таня Мезева)

2022-10-29T21:48:11+03:00

Керпичен дом или палат е все едно,
щом краят е за всекиму еднакъв.
zelenaradost (Милена Френкева)

2022-09-15T20:02:28+03:00

Силен стих, размисли ме. Живеем на земята в смутни, объркани времена и Бог да ни пази.