Не съм за тук
Не съм за тук
Прогнила е земята от лъжи и жлъч.
И небесата се раздират, не издържат.
Как бедни страдат, а пълнят джоб
лъжливите, които до коляно се продават.
И пълнят гуши, сметки и софри,
а някъде дете за мляко плаче.
Те недоимък не познават, но нали
за всеки после е земята на парче.
И метърът на два побира всеки.
И пръст се сипе да покрие сянка.
Огрява слънцето навсякъде, нали.
И дъжд, и сняг вали под всяха стряха.
Керпичен дом или палат е все едно,
щом краят е за всекиму еднакъв.
Но спрете я земята, моля ви!
Не искам да живея на земя от кръв облята!
Не съм за тук, и дрехата е тясна.
Не се прибирам в тази грешна роля.
Душата ми жадува шир, и устремена
не се побира в дреха по не воля.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
