Не съм за тук
Прогнила е земята от лъжи и жлъч.
И небесата се раздират, не издържат.
Как бедни страдат, а пълнят джоб
лъжливите, които до коляно се продават.
И пълнят гуши, сметки и софри,
а някъде дете за мляко плаче.
Те недоимък не познават, но нали
за всеки после е земята на парче.
И метърът на два побира всеки.
И пръст се сипе да покрие сянка.
Огрява слънцето навсякъде, нали. ...