Не сънувах
Не сънувах
Не сънувах сутрин изгрев плах,
вятърът го носел из полята.
Истинският изгрев аз видях,
той надникна весел през стъклата.
А по пладне с гладен минувач,
разделихме си по малко обич.
Вечерта, сред синкавия здрач,
споменът вратата ми отвори.
Не сънувах, през нощта луна,
седнала бе тя върху перваза.
В детски сън се сбъдваше мечта,
в онзи сън- без никаква омраза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виолета Томова Все права защищены
