Не сънувах
Не сънувах
Не сънувах сутрин изгрев плах,
вятърът го носел из полята.
Истинският изгрев аз видях,
той надникна весел през стъклата.
А по пладне с гладен минувач,
разделихме си по малко обич.
Вечерта, сред синкавия здрач,
споменът вратата ми отвори.
Не сънувах, през нощта луна,
седнала бе тя върху перваза.
В детски сън се сбъдваше мечта,
в онзи сън- без никаква омраза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
