Не сънувах
Не сънувах сутрин изгрев плах,
вятърът го носел из полята.
Истинският изгрев аз видях,
той надникна весел през стъклата.
А по пладне с гладен минувач,
разделихме си по малко обич.
Вечерта, сред синкавия здрач,
споменът вратата ми отвори.
Не сънувах, през нощта луна,
седнала бе тя върху перваза.
В детски сън се сбъдваше мечта,
в онзи сън- без никаква омраза.
© Виолета Томова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
