25 февр. 2012 г., 16:17

Не съвсем по Андерсен

768 0 6

Припомних си...
Кожата ми светеше,

а луната галеше
речната ú гладкост...

Звездите се оглеждаха в очите ми

и, слизайки да поиграем,

се заплитаха в косите ми

като паячета.
Отиваше ми тази звездна диадема...
Как само ми отиваше!
Смехът им...

Смехът им
будеше тревите
и те със изумруден шепот

разказваха приказки

за златни песъчинки

в подмолите на времето.
Припомних си нежните лилии,

които кичеха гърдите ми,

ароматното им вълшебство
над заспалите води

и лотосите
с притворени чашки.
А... на брега
един сляп художник

рисуваше с пръсти
изгреви
от цветовете на душата си.


Тогава запявах 

с онзи глас, който

влюбваше нощта в утрото

и я караше да изсветлява

до най-нежните контури

на Изгрева.

 

Припомних си -

невъзможната Любов

и Кинжала,
окървавил изгрева... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лъки Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • " А... на брега
    един сляп художник
    рисуваше с пръсти
    изгреви
    от цветовете на душата си."


    " ... той постави своята шапка встрани
    и й каза:
    "Проси!"
    После много внимателно,
    сложи на плочите златни коси,
    тежки и гъсти,
    после - сини очи,
    после - казващи сбогом уста
    и ръка, стиснала в своите пръсти
    цветя с аромат на асфалт.
    - Остани - каза той и погали едва
    своето русо момиче.
    - Ще ти купя легло, по-добро от това,
    и цветя, по-красиви от тези.
    И когато довечера
    заедно с черните шлепове
    слънцето слезе
    надолу по Сена,
    ние ще бъдем богати.
    Ние ще имаме много монети,
    едри монети,
    щедри монети..."

    В. Ханчев
  • !!!!
  • "А... на брега
    един сляп художник
    рисуваше с пръсти
    изгреви
    от цветовете на душата си."

    Пишеш много хубаво.

  • Като приказка е! Хареса ми!
  • Харесах много!
    Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...