Не съвсем по Андерсен

Poetry » Other

763 0 6

Припомних си...
Кожата ми светеше,

а луната галеше
речната ú гладкост...

Звездите се оглеждаха в очите ми

и, слизайки да поиграем,

се заплитаха в косите ми

като паячета.
Отиваше ми тази звездна диадема...
Как само ми отиваше!
Смехът им...

Смехът им
будеше тревите
и те със изумруден шепот

разказваха приказки

за златни песъчинки

в подмолите на времето.
Припомних си нежните лилии,

които кичеха гърдите ми,

ароматното им вълшебство
над заспалите води

и лотосите
с притворени чашки.
А... на брега
един сляп художник

рисуваше с пръсти
изгреви
от цветовете на душата си.

Тогава запявах

с онзи глас, който

влюбваше нощта в утрото

и я караше да изсветлява

до най-нежните контури

на Изгрева.

Припомних си -

невъзможната Любов

и Кинжала,
окървавил изгрева...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Taso (Тасо)

" А... на брега
един сляп художник
рисуваше с пръсти
изгреви
от цветовете на душата си."

" ... той постави своята шапка встрани
и й каза:
"Проси!"
После много внимателно,
сложи на плочите златни коси,
тежки и гъсти,
после - сини очи,
после - казващи сбогом уста
и ръка, стиснала в своите пръсти
цветя с аромат на асфалт.
- Остани - каза той и погали едва
своето русо момиче.
- Ще ти купя легло, по-добро от това,
и цветя, по-красиви от тези.
И когато довечера
заедно с черните шлепове
слънцето слезе
надолу по Сена,
ние ще бъдем богати.
Ние ще имаме много монети,
едри монети,
щедри монети..."

В. Ханчев

2012-04-11T01:08:05+03:00
Ilis (Алина Стоянова)

!!!!

2012-02-26T14:38:58+02:00
Eia (Росица Танчева)

"А... на брега
един сляп художник
рисуваше с пръсти
изгреви
от цветовете на душата си."

Пишеш много хубаво.

2012-02-26T14:16:03+02:00
valia1771 (Ивон)

Като приказка е! Хареса ми!

2012-02-26T14:09:54+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Харесах много!
Поздрави!

2012-02-26T13:16:00+02:00