25.02.2012 г., 16:17

Не съвсем по Андерсен

764 0 6

Припомних си...
Кожата ми светеше,

а луната галеше
речната ú гладкост...

Звездите се оглеждаха в очите ми

и, слизайки да поиграем,

се заплитаха в косите ми

като паячета.
Отиваше ми тази звездна диадема...
Как само ми отиваше!
Смехът им...

Смехът им
будеше тревите
и те със изумруден шепот

разказваха приказки

за златни песъчинки

в подмолите на времето.
Припомних си нежните лилии,

които кичеха гърдите ми,

ароматното им вълшебство
над заспалите води

и лотосите
с притворени чашки.
А... на брега
един сляп художник

рисуваше с пръсти
изгреви
от цветовете на душата си.


Тогава запявах 

с онзи глас, който

влюбваше нощта в утрото

и я караше да изсветлява

до най-нежните контури

на Изгрева.

 

Припомних си -

невъзможната Любов

и Кинжала,
окървавил изгрева... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " А... на брега
    един сляп художник
    рисуваше с пръсти
    изгреви
    от цветовете на душата си."


    " ... той постави своята шапка встрани
    и й каза:
    "Проси!"
    После много внимателно,
    сложи на плочите златни коси,
    тежки и гъсти,
    после - сини очи,
    после - казващи сбогом уста
    и ръка, стиснала в своите пръсти
    цветя с аромат на асфалт.
    - Остани - каза той и погали едва
    своето русо момиче.
    - Ще ти купя легло, по-добро от това,
    и цветя, по-красиви от тези.
    И когато довечера
    заедно с черните шлепове
    слънцето слезе
    надолу по Сена,
    ние ще бъдем богати.
    Ние ще имаме много монети,
    едри монети,
    щедри монети..."

    В. Ханчев
  • !!!!
  • "А... на брега
    един сляп художник
    рисуваше с пръсти
    изгреви
    от цветовете на душата си."

    Пишеш много хубаво.

  • Като приказка е! Хареса ми!
  • Харесах много!
    Поздрави!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...