pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16829
23 июл. 2010 г., 12:47

Не тръгвай! 

  Поэзия » Другая
1088 1 37

Ти знаеш, че животът си отива.

Говориш с мъртвите. Като на сън.

А погледът ти в нищото попива.

- Камбана ли проплака, мамо, вън?

 

Очите ти от някъде се връщат,

опитват се да ме успокоят.

Но после пак строят със татко къща.

А в мене две небета ромолят...

 

И виждам се - на стола покачена,

да търся дрехите за оня свят.

Ограбена, сърдита и ранена,

че ангели от мен ще те делят.

 

Дори не чувам твоята заръка:

- Отляво са, до селския сукман.

И в шепа думи спъвам се от мъка:

- Не тръгвай към небесния мегдан!

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??