pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16830
Jul 23, 2010, 12:47 PM

Не тръгвай! 

  Poetry » Other
1090 1 37

Ти знаеш, че животът си отива.

Говориш с мъртвите. Като на сън.

А погледът ти в нищото попива.

- Камбана ли проплака, мамо, вън?

 

Очите ти от някъде се връщат,

опитват се да ме успокоят.

Но после пак строят със татко къща.

А в мене две небета ромолят...

 

И виждам се - на стола покачена,

да търся дрехите за оня свят.

Ограбена, сърдита и ранена,

че ангели от мен ще те делят.

 

Дори не чувам твоята заръка:

- Отляво са, до селския сукман.

И в шепа думи спъвам се от мъка:

- Не тръгвай към небесния мегдан!

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??