pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16829
23 jul 2010, 12:47

Не тръгвай! 

  Poesía » Otra
1089 1 37

Ти знаеш, че животът си отива.

Говориш с мъртвите. Като на сън.

А погледът ти в нищото попива.

- Камбана ли проплака, мамо, вън?

 

Очите ти от някъде се връщат,

опитват се да ме успокоят.

Но после пак строят със татко къща.

А в мене две небета ромолят...

 

И виждам се - на стола покачена,

да търся дрехите за оня свят.

Ограбена, сърдита и ранена,

че ангели от мен ще те делят.

 

Дори не чувам твоята заръка:

- Отляво са, до селския сукман.

И в шепа думи спъвам се от мъка:

- Не тръгвай към небесния мегдан!

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??