pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16810
23.07.2010 г., 12:47 ч.

Не тръгвай! 

  Поезия » Друга
1082 1 37

Ти знаеш, че животът си отива.

Говориш с мъртвите. Като на сън.

А погледът ти в нищото попива.

- Камбана ли проплака, мамо, вън?

 

Очите ти от някъде се връщат,

опитват се да ме успокоят.

Но после пак строят със татко къща.

А в мене две небета ромолят...

 

И виждам се - на стола покачена,

да търся дрехите за оня свят.

Ограбена, сърдита и ранена,

че ангели от мен ще те делят.

 

Дори не чувам твоята заръка:

- Отляво са, до селския сукман.

И в шепа думи спъвам се от мъка:

- Не тръгвай към небесния мегдан!

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??