Не тръгвай!
Пробуждам се в съня си
възбудена и влажна...
Нашепвам със гласа си
недей, не тръгвай още!
Протягам аз ръцете си
с надежда да те върна,
но ти от мен далече си,
от моя сън си тръгна...
И моля се отново да се върнеш,
в съня ми пак да ме прегърнеш.
Ела до мен, ела, люби ме!
Ела до мен и цялата изпий ме!
Не искам, не, не искам този миг да свършва...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антония Все права защищены
