May 10, 2009, 8:59 AM

Не тръгвай!

  Poetry » Love
665 1 2

Пробуждам се в съня си
възбудена и влажна...
Нашепвам със гласа си
недей, не тръгвай още!
Протягам аз ръцете си
с надежда да те върна,
но ти от мен далече си,
от моя сън си тръгна...
И моля се отново да се върнеш,
в съня ми пак да ме прегърнеш.
Ела до мен, ела, люби ме!
Ела до мен и цялата изпий ме!
Не искам, не, не искам този миг да свършва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...