Деница (Деница Ангелова)
99 219
1 мая 2020 г., 00:42

Не тъгувам 

  Поэзия » Любовная
857 2 9

И без път аз ще дойда, море!
Всеки спомен е мост от копнежи.
Раковина, наместо сърце
най-щастливото лято ми сложи.

И където да ида - си с мен.
Щом погледна небето се връщам
в радостта на последния ден,
в който своята обич прегръщам.

Знам, дори да горят светове,
(любовта, може би, е до време)
туй, което живее във мен,
няма как някой друг да го вземе.

Не тъгувам. Отдавна разбрах –
че обичаш най-силно без пръстен,
и безпътен е всеки твой страх,
ако споменът в теб е безсмъртен.

© Деница Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво!
  • Харесах и аз.
  • Много красиво!
  • Хареса ми!
  • Да, така е. Разбирам. Минах подобен път, когато освен стиховете нямах друга утеха. Но болка си остава, макар и притъпена. Минава на клетъчно ниво и е нелека за преодоляване. Моля за извинение, че се намесих повторно.
  • Дени, Краси, радвам се, че ви допадна моята творба! Иван... мисля, че „дарбата” (доколкото я имам) не е дошла от страданията. Но страданията са я направили по-голяма - тогава, когато съм нямала нищо друго - само болката и стиховете. Сърдечни поздрави!
  • Браво, Деница! Имаш прекрасна поезия! Дарба, която на малцина се дава! Възможно е да е като дар за прекарани големи страдания! Поздравления!
  • "Раковина, наместо сърце
    най-щастливото лято ми сложи." Копнеж!
  • Много ми допадна!
    "Знам, дори да горят светове,
    (любовта, може би, е до време)
    туй, което живее във мен,
    няма как някой друг да го вземе."
Предложения
: ??:??