Не тъгувам
И без път аз ще дойда, море!
Всеки спомен е мост от копнежи.
Раковина, наместо сърце
най-щастливото лято ми сложи.
И където да ида - си с мен.
Щом погледна небето се връщам
в радостта на последния ден,
в който своята обич прегръщам.
Знам, дори да горят светове,
(любовта, може би, е до време)
туй, което живее във мен,
няма как някой друг да го вземе.
Не тъгувам. Отдавна разбрах –
че обичаш най-силно без пръстен,
и безпътен е всеки твой страх,
ако споменът в теб е безсмъртен.
© Деница Ангелова All rights reserved.
