18 дек. 2006 г., 23:49

Не вярвах

839 0 4

Не вярвах, че ще дойде този ден,
във който взорът мой ще те съгледа,
и те възприеме като човек обикновен,
а аз не ще объркам словореда,


когато ти говоря притеснено.
Не вярвах, че ще мога да се спра
във теб да виждам нещо съвършено,
да спра пред теб, да падам на крака


и да те моля аз за малко милост.
Не вярвах, че ще има миг такъв:
на мойто тяло друг да дава живост
и друг да любя аз като за първи път.


Не вярвах, че ще имам сила
без теб да дишам, да живея,
но чувствата към тебе победила,
аз днес по другиго копнея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Начкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • честита любов мн е истинско и се радвам за теб в живота ни има мн мъже и едва ли този ше е последния...поздрави
  • Приятели,само на 20 съм,но това го преживях..Особено искам да обърна внимание на Габриелчето,тежко е когато изгубиш човека,когото обичаш,понякога с години си мислиш,че друг такъв едва ли има...Но точно когато най-малко очакваш идва Новият,които измества границите на хубавото далеч отвъд това,което ти си познавал досега
  • Явно времето лекува. Честита нова любов!
  • Когато боли, не ни се вярва, че ще имаме сили!!!
    Поздрави, много хубав стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...