Не вярвах
Не вярвах, че ще дойде този ден,
във който взорът мой ще те съгледа,
и те възприеме като човек обикновен,
а аз не ще объркам словореда,
когато ти говоря притеснено.
Не вярвах, че ще мога да се спра
във теб да виждам нещо съвършено,
да спра пред теб, да падам на крака
и да те моля аз за малко милост.
Не вярвах, че ще има миг такъв:
на мойто тяло друг да дава живост
и друг да любя аз като за първи път.
Не вярвах, че ще имам сила
без теб да дишам, да живея,
но чувствата към тебе победила,
аз днес по другиго копнея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Начкова Всички права запазени
