НЕ ЗАСЛУЖАВАМ!
Не заслужавам сълзите ти, обич,
и всяка убита надежда.
Аз не Човек, Сатана съм,
и пред тебе погледа свеждам...
И времето - и то със мене...
горкото... се не изваля.
И моите сълзи не спряха,
макар лоша да съм...
дълбоко в мен живее любовта.
А все не смея да си тръгна,
и все те мъча... за какво!?
Ужасен Демон съм,
отричам се, отричам Любовта.
Но някой ден ще си ида,
не ще да чуеш повече за мен...
И този кръст от теб ще махна
и болката ще спре...
Защо, Боже...
ме такава създаде...
Болка ме кръсти,
на най-лошия Дявол
в ръцете ме даде...
Не видя ли, Боже - очите му,
от сълзи водопади,
нека не страда повече, Боже,
обещай, обещай ми...
19.09.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
