patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Sep 20, 2007, 1:32 AM

НЕ ЗАСЛУЖАВАМ!

  Poetry
910 0 4
 

Не заслужавам сълзите ти, обич,
и всяка убита надежда.
Аз не Човек, Сатана съм,
и пред тебе погледа свеждам...

 

И времето - и то със мене...
горкото... се не  изваля.

И моите сълзи не спряха,
макар лоша да съм...
дълбоко в мен живее любовта.

 

А все не смея да си тръгна,
и все те мъча... за какво!?
Ужасен Демон съм,
отричам се, отричам Любовта.

 

Но някой ден ще си ида,
не ще да чуеш повече за мен...
И този кръст от теб ще махна
и болката ще спре...

 

Защо, Боже...
ме такава създаде...
Болка ме кръсти,
на най-лошия Дявол

в ръцете ме даде...

 

Не видя ли, Боже - очите му,
от сълзи водопади,
нека не страда повече, Боже,
обещай, обещай ми...

 

19.09.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0