НЕ ЗАСЛУЖАВАМ!
Не заслужавам сълзите ти, обич,
и всяка убита надежда.
Аз не Човек, Сатана съм,
и пред тебе погледа свеждам...
И времето - и то със мене...
горкото... се не изваля.
И моите сълзи не спряха,
макар лоша да съм...
дълбоко в мен живее любовта.
А все не смея да си тръгна,
и все те мъча... за какво!?
Ужасен Демон съм,
отричам се, отричам Любовта.
Но някой ден ще си ида,
не ще да чуеш повече за мен...
И този кръст от теб ще махна
и болката ще спре...
Защо, Боже...
ме такава създаде...
Болка ме кръсти,
на най-лошия Дявол
в ръцете ме даде...
Не видя ли, Боже - очите му,
от сълзи водопади,
нека не страда повече, Боже,
обещай, обещай ми...
19.09.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
