20 июн. 2006 г., 23:32

Не знаеш ли.....

970 0 13
Не знаеш ли, защо съм тук?
Защо дойдох, защо останах?
Не знаеш ли, защо не скрих
за любовта, която ти открих?
Не искаш ли да знаеш за какво?
Преминала през време от суети,
животът ми насочен е обратно
през време на неразгадани тайни.
Ще ти разкрия, малко ми остана,
но време сякаш вечно няма.
Да ти открия, което е забрана...
за теб и мен пътека просто няма.
С теб нямаме утъпкани пътеки,
летели сме по здрач във време
когато пътищата са посоки
превърнати от теб и мен във бреме.
Преминали сме през пустини,
изкачвали сме остри върхове,
през океаните безводни
изпитали сме огънените студове.
Ела, сега е истинското време,
когато е безвремие - мечта!
А после вятърът да върне
откраднатата истинска съдба.







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички ви!
    Това имах впред вид Бисерче, зная, че със сигурност си ме разбрала, защото си го почувствала същото.
  • Понякога се чудя ...колко общи чувства с теб сме изживели..Браво !
  • чудесно е 6
  • Ела, сега е истинското време,
    когато е безвремие - мечта!
    А после вятърът да върне
    откраднатата истинска съдба.

    Нека дойде! Поздрав за стиха! Харесва ми!
  • Заслужаваш възхищения. Много е силно, Жени!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...