20.06.2006 г., 23:32

Не знаеш ли.....

965 0 13
Не знаеш ли, защо съм тук?
Защо дойдох, защо останах?
Не знаеш ли, защо не скрих
за любовта, която ти открих?
Не искаш ли да знаеш за какво?
Преминала през време от суети,
животът ми насочен е обратно
през време на неразгадани тайни.
Ще ти разкрия, малко ми остана,
но време сякаш вечно няма.
Да ти открия, което е забрана...
за теб и мен пътека просто няма.
С теб нямаме утъпкани пътеки,
летели сме по здрач във време
когато пътищата са посоки
превърнати от теб и мен във бреме.
Преминали сме през пустини,
изкачвали сме остри върхове,
през океаните безводни
изпитали сме огънените студове.
Ела, сега е истинското време,
когато е безвремие - мечта!
А после вятърът да върне
откраднатата истинска съдба.







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички ви!
    Това имах впред вид Бисерче, зная, че със сигурност си ме разбрала, защото си го почувствала същото.
  • Понякога се чудя ...колко общи чувства с теб сме изживели..Браво !
  • чудесно е 6
  • Ела, сега е истинското време,
    когато е безвремие - мечта!
    А после вятърът да върне
    откраднатата истинска съдба.

    Нека дойде! Поздрав за стиха! Харесва ми!
  • Заслужаваш възхищения. Много е силно, Жени!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...