Jun 20, 2006, 11:32 PM

Не знаеш ли.....

  Poetry
963 0 13
Не знаеш ли, защо съм тук?
Защо дойдох, защо останах?
Не знаеш ли, защо не скрих
за любовта, която ти открих?
Не искаш ли да знаеш за какво?
Преминала през време от суети,
животът ми насочен е обратно
през време на неразгадани тайни.
Ще ти разкрия, малко ми остана,
но време сякаш вечно няма.
Да ти открия, което е забрана...
за теб и мен пътека просто няма.
С теб нямаме утъпкани пътеки,
летели сме по здрач във време
когато пътищата са посоки
превърнати от теб и мен във бреме.
Преминали сме през пустини,
изкачвали сме остри върхове,
през океаните безводни
изпитали сме огънените студове.
Ела, сега е истинското време,
когато е безвремие - мечта!
А после вятърът да върне
откраднатата истинска съдба.







Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички ви!
    Това имах впред вид Бисерче, зная, че със сигурност си ме разбрала, защото си го почувствала същото.
  • Понякога се чудя ...колко общи чувства с теб сме изживели..Браво !
  • чудесно е 6
  • Ела, сега е истинското време,
    когато е безвремие - мечта!
    А после вятърът да върне
    откраднатата истинска съдба.

    Нека дойде! Поздрав за стиха! Харесва ми!
  • Заслужаваш възхищения. Много е силно, Жени!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....