Не знам
Уж нищо не търся.
А все съм на тръни.
Уж нищо не искам,
но защо все очаквам?
Уж съм спокойна,
но защо все подскачам?
Уж съм щастлива,
но пък все уморена.
Уморих се да чакам.
Да търпя пък не мога.
А годините тичат, не питат
дали да си починат ще могат.
Все нещо ми липсва
да се почувствам завършена.
Все нещо е сякаш изтръгнато...
И с поредната дупка се покрива душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Оджакова Все права защищены
