pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
21.11.2007 г., 12:52 ч.

Не знам 

  Поезия » Любовна
535 0 7

            Уж нищо не търся.

            А все съм на тръни.

            Уж нищо не искам,

            но защо все очаквам?

            Уж съм спокойна,

            но защо все подскачам?

            Уж съм щастлива,

            но пък все уморена.

            Уморих се да чакам.

            Да търпя пък не мога.

            А годините тичат, не питат

            дали да си починат ще могат.

            Все нещо ми липсва

            да се почувствам завършена.

            Все нещо е сякаш изтръгнато...

            И с поредната дупка се покрива душата.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Адмирации, Пепи!
  • Мило Пепе, трогна ме с тоя стих ! Пътят към съвършенството никога не сваршва - все има напред и нагоре... Ти вече си тръгнала по този път ! поздравления за стиха, много ми хареса !!! Браво ! Продължавай напред и нагоре !!!
  • Така ще е, докато дишаме!
    Поздрави
  • Браво, поздрави,много ми харесва,усмивки и 6.
  • За Бога,някой ме чете!Като първокласник се вълнувам!С трепетно сърце, коментарите жадувамБлагодаря!
  • Много хубаво , изплакано от душа.
    Но в живота нищо не е в завършен вид,
    освен краят. А ти продължавай да търсиш
    съвършенството и доброто. С обич, Пепи.
  • Дълбоко и искрено!Желая ти да намериш своята завършеност и душата ти да се чувства щастлива!
Предложения
: ??:??