Уж нищо не търся.
А все съм на тръни.
Уж нищо не искам,
но защо все очаквам?
Уж съм спокойна,
но защо все подскачам?
Уж съм щастлива,
но пък все уморена.
Уморих се да чакам.
Да търпя пък не мога.
А годините тичат, не питат
дали да си починат ще могат.
Все нещо ми липсва
да се почувствам завършена.
Все нещо е сякаш изтръгнато...
И с поредната дупка се покрива душата.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
Благодаря!paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
