10 сент. 2024 г., 22:46

Не знам, а може би и с продължение

435 1 2

Отново с вятъра си мерим силите...

кой кого ще победи,

на лъжата ли да вярваме

и на себе си с' сърце да си простим.

 

Злобата любов ли ражда!?

А любовта с лъжата ли живее?

Копнежът ,мерак ли е... огледало.

А завиждащият дали е брат.

 

Камата топлина ли носи!?

Щом руйне топла кръв...

Смъртта извисява ли човека,

когато спира да върви,

по отъпканият път?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много се радвам,Приятелю за огромната подкрепа за коментарите без страх да споделиш!Уважавам те много за искреноста и приятелството което ми дава вяра че все още има надежда за нас!До нови и нека доброто стрешне добро!Младене,Благодаря и за любими!Хубава и спокойна вечер на всички прочели стиха!
  • Това което ми харесва много в стиховете ти, Приятелю, е мащабността им. Няма елементарни римушки с вайкане за баба, дядо, мами и тати. Скучни и повтарящи се до безкрай графомански изяви - банални и втръснали до смърт, но подкрепяни от шепа верни клакьори, намиращи се на светлинни години от поезията. Ти направо хващаш бика за рогата, Ачо:

    "Отново с вятъра си мерим силите...
    кой кого ще победи,
    на лъжата ли да вярваме
    и на себе си със сърце да си простим."

    Впечатлен съм!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...