10.09.2024 г., 22:46 ч.

Не знам, а може би и с продължение 

  Поезия
137 1 2

Отново с вятъра си мерим силите...

кой кого ще победи,

на лъжата ли да вярваме

и на себе си с' сърце да си простим.

 

Злобата любов ли ражда!?

А любовта с лъжата ли живее?

Копнежът ,мерак ли е... огледало.

А завиждащият дали е брат.

 

Камата топлина ли носи!?

Щом руйне топла кръв...

Смъртта извисява ли човека,

когато спира да върви,

по отъпканият път?

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много се радвам,Приятелю за огромната подкрепа за коментарите без страх да споделиш!Уважавам те много за искреноста и приятелството което ми дава вяра че все още има надежда за нас!До нови и нека доброто стрешне добро!Младене,Благодаря и за любими!Хубава и спокойна вечер на всички прочели стиха!
  • Това което ми харесва много в стиховете ти, Приятелю, е мащабността им. Няма елементарни римушки с вайкане за баба, дядо, мами и тати. Скучни и повтарящи се до безкрай графомански изяви - банални и втръснали до смърт, но подкрепяни от шепа верни клакьори, намиращи се на светлинни години от поезията. Ти направо хващаш бика за рогата, Ачо:

    "Отново с вятъра си мерим силите...
    кой кого ще победи,
    на лъжата ли да вярваме
    и на себе си със сърце да си простим."

    Впечатлен съм!
Предложения
: ??:??