10 sept 2024, 22:46

Не знам, а може би и с продължение

  Poesía
436 1 2

Отново с вятъра си мерим силите...

кой кого ще победи,

на лъжата ли да вярваме

и на себе си с' сърце да си простим.

 

Злобата любов ли ражда!?

А любовта с лъжата ли живее?

Копнежът ,мерак ли е... огледало.

А завиждащият дали е брат.

 

Камата топлина ли носи!?

Щом руйне топла кръв...

Смъртта извисява ли човека,

когато спира да върви,

по отъпканият път?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много се радвам,Приятелю за огромната подкрепа за коментарите без страх да споделиш!Уважавам те много за искреноста и приятелството което ми дава вяра че все още има надежда за нас!До нови и нека доброто стрешне добро!Младене,Благодаря и за любими!Хубава и спокойна вечер на всички прочели стиха!
  • Това което ми харесва много в стиховете ти, Приятелю, е мащабността им. Няма елементарни римушки с вайкане за баба, дядо, мами и тати. Скучни и повтарящи се до безкрай графомански изяви - банални и втръснали до смърт, но подкрепяни от шепа верни клакьори, намиращи се на светлинни години от поезията. Ти направо хващаш бика за рогата, Ачо:

    "Отново с вятъра си мерим силите...
    кой кого ще победи,
    на лъжата ли да вярваме
    и на себе си със сърце да си простим."

    Впечатлен съм!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...