Не, аз не знам какво е ревността,
но знам - насила няма да обича,
щом тропаш с крак и викаш: „Ха, така!
Сега те хванах! Някога се врича.“
Е, може някой и да е пророк,
да знае, че до гроба ще е верен,
да сложи щемпел с гарантиран срок
„Любов във никой друг не ще намеря!“
Останалите можем да мълвим:
„Желая до безкрая да съм с тебе!“,
да молим Бог така да отреди,
последен дъх с любимия да вземем.
Но спре ли той във други две очи,
а те го облекат във светла нежност,
сърцето му да припка и звъни...
Защо, ако обичам, ще изпитам ревност?!
Напротив, ще приветствам любовта,
в която той полита и мечтае.
Свободна писта давам от душа.
Щастлив да е от всичко най желая!
Валентина Йосифова
13.11.2012г.
Провокирано от „Ревността убива и най-чистата любов“ на suleimo
© Валентина Лозова Все права защищены