Толкова сива и толкова силна
е сградата на моя живот.
О, радост и мъка обилна,
виж долу стадо народ.
Не зная да чакам ли или да полетя,
не зная да скачам ли, не зная кога.
Долу радост веселия, няма ме мен,
горе е болка и аз отегчен.
Отдолу песен с възхвала псува по мен.
А аз й се радвам, аз - първи кретен.
Няма да скоча, нека те ме погубят!
Аз жив ще остана, но пак ме боли. ...