Толкова сива и толкова силна
е сградата на моя живот.
О, радост и мъка обилна,
виж долу стадо народ.
Не зная да чакам ли или да полетя,
не зная да скачам ли, не зная кога.
Долу радост веселия, няма ме мен,
горе е болка и аз отегчен.
Отдолу песен с възхвала псува по мен.
А аз й се радвам, аз - първи кретен.
Няма да скоча, нека те ме погубят!
Аз жив ще остана, но пак ме боли.
Аз глух ще остана за тез псувни.
© Ивайло Граматиков All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
