Не зная
Толкова сива и толкова силна
е сградата на моя живот.
О, радост и мъка обилна,
виж долу стадо народ.
Не зная да чакам ли или да полетя,
не зная да скачам ли, не зная кога.
Долу радост веселия, няма ме мен,
горе е болка и аз отегчен.
Отдолу песен с възхвала псува по мен.
А аз й се радвам, аз - първи кретен.
Няма да скоча, нека те ме погубят!
Аз жив ще остана, но пак ме боли.
Аз глух ще остана за тез псувни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Граматиков Всички права запазени
