10 окт. 2009 г., 17:28

Небе

579 0 0

               Небе

 

В синята безкрайност две очи

                                           се вглеждат,

в синия небесен вис – мечтаят

                                              две души.

Неизвестно, безметежно и голямо

                                           - стеле се,

розово и сиво – погледът се рее

                                             с мисълта.

Къде да търся своя дял – усилен,

къде да склоня морно чело?!

... Някъде в безкрая

                                 - надалеч...

Две очи пространствата

                              преброждат,

 искат – волност и простора

                    - вечна радостта!

Стихнали струни

        - китарата немее,

сякаш заслушана във

вятъра,

             тревите,

                             песента...

Къде е твоят дял житейски?

... Някъде в безкрая – надалеч!...

 

18.09.82

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Качов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...