В синята безкрайност две очи
се вглеждат,
в синия небесен вис – мечтаят
две души.
Неизвестно, безметежно и голямо
- стеле се,
розово и сиво – погледът се рее
с мисълта.
Къде да търся своя дял – усилен,
къде да склоня морно чело?!
... Някъде в безкрая
- надалеч...
Две очи пространствата
преброждат,
искат – волност и простора
- вечна радостта!
Стихнали струни
- китарата немее,
сякаш заслушана във
вятъра,
тревите,
песента...
Къде е твоят дял житейски?
... Някъде в безкрая – надалеч!...
18.09.82
© Валери Качов Всички права запазени