Oct 10, 2009, 5:28 PM

Небе

  Poetry » Other
577 0 0

               Небе

 

В синята безкрайност две очи

                                           се вглеждат,

в синия небесен вис – мечтаят

                                              две души.

Неизвестно, безметежно и голямо

                                           - стеле се,

розово и сиво – погледът се рее

                                             с мисълта.

Къде да търся своя дял – усилен,

къде да склоня морно чело?!

... Някъде в безкрая

                                 - надалеч...

Две очи пространствата

                              преброждат,

 искат – волност и простора

                    - вечна радостта!

Стихнали струни

        - китарата немее,

сякаш заслушана във

вятъра,

             тревите,

                             песента...

Къде е твоят дял житейски?

... Някъде в безкрая – надалеч!...

 

18.09.82

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...