Небе в душата ми се кръсти
Небе
в душата ми
се кръсти.
Познах те,
бяха твойте пръсти.
И тихо падаш
на колене,
ръце протягаш,
търсиш мене.
А аз, във бездна
полетяла,
се спирам на очите ти
в безкрая
и чрез твоята любов
дарена,
почувствах аз
душата си спасена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
