18.11.2006 г., 13:34 ч.

Небе в душата ми се кръсти 

  Поезия
695 0 11

Небе

в душата ми

се кръсти.

Познах те,

бяха твойте пръсти.

И тихо падаш

на колене,

ръце протягаш,

търсиш мене.

А аз,  във бездна

 полетяла,

се спирам на очите ти

 в безкрая

и чрез твоята любов

дарена,

почувствах аз

душата си спасена.

 

 

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??