Странен, объркан свят.
Непроходима зима.
Свити на топло, спят
мислите, че ни има.
Къдри дантелен дим.
Цветно петно сред бяло –
двамата с теб вървим
като през огледало.
Скърца снегът в краката,
пее над нас простора –
двамата с теб сме лято
в смешната маска на хора.
Кротко се сипе мрак
в стъпки и думи изгубени.
Двамата с теб сме сняг
в зимно небе за влюбени.
© Христина Мачикян Все права защищены