Странен, объркан свят.
Непроходима зима.
Свити на топло, спят
мислите, че ни има.
Къдри дантелен дим.
Цветно петно сред бяло –
двамата с теб вървим
като през огледало.
Скърца снегът в краката,
пее над нас простора –
двамата с теб сме лято
в смешната маска на хора.
Кротко се сипе мрак
в стъпки и думи изгубени.
Двамата с теб сме сняг
в зимно небе за влюбени.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
