7 авг. 2022 г., 13:05  

Небесен хазарт

496 0 1

НЕБЕСЕН ХАЗАРТ

 

Само няколко преки нагоре –

под бръшляна – в прохладните сенки,

е приклещено бяло къщенце –

със мушкато на своя прозорец.

 

Спят завеска от фина дантела,

кръгла маса, часовник, кандило,

сърмен шал и ликьор от смокини,

и фотьойл – в паяжини заплетен.

 

А махалото кротко сред здрача

като златна пендара просветва.

Вик на сова стрелките размества.

 

Бог ли хвърли невидимо зарче

и дордето преследвах късмета,

всичко скъпо в забрава насметох?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...