Старата ни котка се окоти,
а юли кърпеше кълчищна риза.
В меката прегръдка на сеното
тя тринките си рожбички облиза.
Кучето съседско я подгони,
приклещи я в един затулен ъгъл
и прощалият ù тъжен поглед
към свидното котило се извърна.
Дълго спаха пухкавите топки.
Небесната жарава разпиляна
грееше над тях, ала не стопли
в очакване да се завърне мама. ...