yotovava (Валентина Йотова)
2511 20989
15.08.2015 г., 20:09 ч.  

Небесен марш за рижа котка 

  Поезия
467 0 3

Старата ни котка се окоти,
а юли кърпеше кълчищна риза.
В меката прегръдка на сеното
тя тринките си рожбички облиза.

Кучето съседско я подгони,
приклещи я в един затулен ъгъл
и прощалият ù тъжен поглед
към свидното котило се извърна.

Дълго спаха пухкавите топки.
Небесната жарава разпиляна
грееше над тях, ала не стопли
в очакване да се завърне мама.

И тиха бе нощта като комин
забравил как чади се над чардака.
Дрънчаха горе звездните кози,
но никоя от тях не пусна мляко.

А котенцата - плъзнали навред,
подирили муцунка за утеха,
потънаха във нощното небе,
по калдъръма млечен те поеха.

Стопяваха се в далнината тринки
рижи топчици със дъх унесен.
Майко, майчице на сиротинки
кестенчета в подранила есен!

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какви рижи котки са се навъдили..., свят да ти се завие...!!!
  • Тъгата олеква ли, когато е поднесена красиво?
    Познавам такива топчици - черна, бяла, рижа...
    Навярно Господ горе им е сътворил хижа...
  • Много хубаво стихо, Валя!Стана ми тъжно и миловидно за тези малки котенца!Живот, като всеки друг...
    Поздрави от мен и хубав летен ден!
Предложения
: ??:??