Небесен марш за рижа котка
Старата ни котка се окоти,
а юли кърпеше кълчищна риза.
В меката прегръдка на сеното
тя тринките си рожбички облиза.
Кучето съседско я подгони,
приклещи я в един затулен ъгъл
и прощалият ù тъжен поглед
към свидното котило се извърна.
Дълго спаха пухкавите топки.
Небесната жарава разпиляна
грееше над тях, ала не стопли
в очакване да се завърне мама.
И тиха бе нощта като комин
забравил как чади се над чардака.
Дрънчаха горе звездните кози,
но никоя от тях не пусна мляко.
А котенцата - плъзнали навред,
подирили муцунка за утеха,
потънаха във нощното небе,
по калдъръма млечен те поеха.
Стопяваха се в далнината тринки
рижи топчици със дъх унесен.
Майко, майчице на сиротинки
кестенчета в подранила есен!
© Валентина Йотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Какви рижи котки са се навъдили..., свят да ти се завие...!!!
-
Тъгата олеква ли, когато е поднесена красиво?
Познавам такива топчици - черна, бяла, рижа...
Навярно Господ горе им е сътворил хижа... -
Много хубаво стихо, Валя!Стана ми тъжно и миловидно за тези малки котенца!Живот, като всеки друг...
Поздрави от мен и хубав летен ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
