Небесен марш за рижа котка
Старата ни котка се окоти,
а юли кърпеше кълчищна риза.
В меката прегръдка на сеното
тя тринките си рожбички облиза.
Кучето съседско я подгони,
приклещи я в един затулен ъгъл
и прощалият ù тъжен поглед
към свидното котило се извърна.
Дълго спаха пухкавите топки.
Небесната жарава разпиляна
грееше над тях, ала не стопли
в очакване да се завърне мама.
И тиха бе нощта като комин
забравил как чади се над чардака.
Дрънчаха горе звездните кози,
но никоя от тях не пусна мляко.
А котенцата - плъзнали навред,
подирили муцунка за утеха,
потънаха във нощното небе,
по калдъръма млечен те поеха.
Стопяваха се в далнината тринки
рижи топчици със дъх унесен.
Майко, майчице на сиротинки
кестенчета в подранила есен!
© Валентина Йотова All rights reserved.
