Тъй както в полето вървях си унесен
вдигнах глава и останах потресен.
Чудна картина пред мен се разкрива -
цял зоопарк във небето танцува.
Слонче протяга хоботче отляво.
Кенгурче от торбата главица подава.
Зайче с лисиче на топка играят,
а пък пингвини скулптори ваят.
Група делфини волно подскачат,
две шимпанзета с тях се закачат.
Лъвският прайд на сянка подремва,
мечка със лапи риба изгребва.
Картината чудна внезапно изчезна,
вятър-губител ненадейно излезна.
Безмълвен гледах поврата ужaсен -
облаци плуват в лазура небесен.
П.П. Зоопаркът, наистина, не е джунгла, но е микрокрасота сред бетонната джунгла.
© Минко Андонов Все права защищены