3.03.2021 г., 13:23

Небесен зоопарк

1.2K 3 10

Тъй както в полето вървях си унесен
вдигнах глава и останах потресен.
Чудна картина пред мен се разкрива -
цял зоопарк във небето танцува.

Слонче протяга хоботче отляво.
Кенгурче от торбата главица подава.
Зайче с лисиче на топка играят,
а пък пингвини скулптори ваят.

Група делфини волно подскачат,
две шимпанзета с тях се закачат.
Лъвският прайд на сянка подремва,
мечка със лапи риба изгребва.

Картината чудна внезапно изчезна,
вятър-губител ненадейно излезна.
Безмълвен гледах поврата ужaсен -
облаци плуват в лазура небесен.

 

 

П.П.  Зоопаркът, наистина, не е джунгла, но е микрокрасота сред бетонната джунгла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Минко Андонов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

12 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....